Микориза

Микоризата при трюфелите

Микоризата при трюфелите е широко представен в природата пример на плодотворна симбиоза между гъбните хифи и корените на микоризните растения.

Микоризата бива два основни типа: ектотрофна (външна, ектомикориза ), както е при трюфела, при която хифите на гъбата образуват външен калъф върху корените на растенията, проникват в кората на корена, където минават по междуклетъчните пространства, пускайки понякога в клетките на тъканите на корена само отделни израстъци; при така образуваната микориза кореновото връхче расте едновременно с гъбните хифи, а кореновата система се разклонява обилно; ендотрофна (вътрешна, ендомикориза) – когато хифите почти изцяло се намират в клетките на корена.

Термините симбиоза и микориза

Термините симбиоза и микориза означават, че два растителни вида имат взаимоизгода от взаимодействието по между си. Плътната обвивка на екто-микоризата, която обгражда корените, има защитен ефект върху растенията, предпазвайки ги от заболявания. Също така отделянето на антибиотици – обикновено съдържащи се в различни видове гъби – може да увеличи издръжливостта на дървото-гостоприемник. Изяснено е, че някои дървесни видове се развиват лошо, ако по корените им липсват микоризи, а след заразяването на корените с мицел на съответната гъба растежът на фиданките се подобрява.

Дали трюфелите са истински афродизиак за някои може и да изглежда спорно. Предстои обаче скоро да научим резултати от научно проучване за причината хората и редица представители на животинския свят да търсят трюфелите. Предварителните данни сочат, че тяхната употреба води до повишена жизненост и щастливо самочувствие…

Микоризните растения

Микоризните растения показват по-голяма устойчивост при засушаване и по-бързо възстановяване след стресови периоди, дължаща се на различното водно съотношение между корените и филизите (младите клонки), свързано с наличието на гъбна микориза. Не напразно известният руски лесовъд Г. Н. Висоцки още през 1902 г. е нарекъл микоризата „оздравителна зараза“. Той е наблюдавал чувствително подобряване в растежа на младите дъбчета след заразяване на корените им с микоризо образуващи гъби. Това явление наблюдаваме и при растежа на нашите микоризирани дръвчета във всички създадени до сега трюферии.

Същността на микоризата

Същността на микоризата е в това, че с мицела си трюфела снабдява дървото-гостоприемник с вода и минерални вещества, които извлича от почвата при разлагането на растителни отпадъци. От своя страна растението-гостоприемник синтезира органични вещества – захари, органични киселини, без азотни съединения(фосфор и др.) и ги доставя на трюфела, който не е в състояние да ги синтезира.
Снимки от от Агробиоинститута в София, показващи състоянието на външната екто-микориза, която е важен показател за трюфелното плододаване.

Същност на микоризацията като процес

Микоризацията като процес е връзката между трюфела и растението-гостоприемник в природата, която се осъществява по екстензивен път в продължение на много години. Изкуственото пресъздаване на тази връзка в лабораториите и парниците за трюфелен разсад е ускорена (интензивна) микоризация. В нашия случай този процес се извършва по доказана технология и продължава повече от половин година.

Микоризацията спомага за фирмиране и разрастване на коренните връхчета именно благодарение на доставения директно при тях трюфелен мицел чрез спорите. За това и при завършването на процеса(около 6 месеца след заразяването) първото, което се наблюдава при микроскопски анализ е наличието на трюфелния мицел в коренчетата на младите фиданки.

За целта стриктно се спазват определени изисквания и стандарти относно подбора и качеството на семената, от които те се отглеждат, влажно-топлинен и хранителен режим в процеса на израстването и до засаждане на постоянното им място.

Защо Quercus pubescens?

Пред вид многото вредители и фактори за растежа на трюфелите, наред с прилаганите препоръки в технологията за култивирането им най-важен е подбора на дървесните видове на възможно най-подходящия терен.

Като препоръчваме смесен тип насаждение, примерно, от дъб и леска, трябва да се знае, че косматият дъб(Quercuspubescens) е най-желателно да присъства, защото е особено устойчив вид. Той издържа на суша, а и най-добре се справя с т.н.бяла болест, причинена от паразитна гъба. Действително, растежът му е по-бавен в сравнение с другите видове дъб, но и най-рано при него могат да се появят трюфели.

За директни контакти в случай на договаряне подробности по сключването на договор или други важни въпроси: Киро Проданов

Изпратете запитване

087 880 23 24

Тел. Управител 0878 802 324 (при липса на връзка с офиса и в съботни дни)

kiprobg@gmail.com