Пеканът (Carya olivaeformis) принадлежи към семейство Орехови и е сред добрите дървесни гостоприемници на трюфелната микориза. Известен е още като „цар на орехите“ и „маслен орех“. Плодовете му са изключително вкусни, сладки и високо калорични. Те съдържат 71% мазнини, 15% въглехидрати, 10% протеини, минерални вещества и вода. Богати са на микроелементи калций, фосфор, манган, калий, цинк и на витамини А, В и Р.

Плодовете се консумират в прясно състояние или обработени и са ценна суровина за хранителната промишленост. Те се употребяват сушени и печени или смлени, с мед и сладки, сушени плодове и др. От тях се получава висококачествено масло, което има вкус подобно на маслината. Дървесината му не отстъпва по качество от тази на обикновеният орех. Тя е много еластична и затова се използва за изработването на ски. Пеканът има и декоративна стойност. Ценят го заради декоративните красиво перести листа, напомнящи есента, поради което нерядко може да срещнете пекан и в парковете. Дърветата пекан са листопадни, имат мощна коренова система, която прониква дълбоко в почвата и достигат до височина 60 м и около 35 м ширина на короната. Те са изключително родовити и дълголетни. Живеят повече от 500 години и плододават поне до 300 години.

В Европа видът е пренесен от испанците. Днес пеканът се отглежда в Испания, Италия и други страни на Западна Европа. Културни насаждения има в Казахстан, Узбекистан. У нас има подходящи климатични условия за отглеждането на пекан. „Кипро и Ко” ООД ще го предлага почти изцяло трюфелно-микоризиран, а по специални поръчки и като обикновено орехово дръвче.

Завръзът е многогнезден. Плодоноси през втората половина на октомври, но добре узрелите плодове окапват до края на декември. Узрелите орехи се почистват от зелената обвивка, но след узряване на ядката и се съхраняват както тези на обикновеният орех – на сянка и прохладно.

В сравнение с плодовете на обикновеният орех тези на пекана са по-продълговати с цилиндрична или яйцевидна форма, като върхът им е заострен. Черупката е гладка, със затворени шевове. Ядките са по-сладки от тези на обикновеният орех. При подходящи условия могат да бъдат съхраняване до шест месеца.

Задължително условие за развитието и плододаването на този орехов вид е наличието на горещ влажен въздух през лятото. Пеканът понася кратковременни застудявания до минус 30С. Поради късният си цъфтеж видът е защитен от измръзвания на плодните си органи от късните пролетни мразове.

Взискателен е към влажността на почвата и не понася продължително почвено засушаване. Най-подходящи за отглеждането му са богатите на органични вещества добре овлажнени почви. Тази физиологична особеност почти изцяло съвпада с нуждата от създаване на капково напояване в трюферията, тъй като в този случай не се налага обилно, а именно тип капково.
Размножава се както обикновеният орех – чрез семена или присаждане на спяща или будна пъпка по метода „прозорче“. Растежът на дърветата е най-силен през първите 10-15 години. Според някои твърдения растенията получени от семена започват да плододават на 10-12 година, а облагородените-на 6-8 година. Нашата практика обаче доказва, че трюфелно-микоризираните черупкови видове започват плододаване на 3-4 година. Не след дълго се надяваме това да се потвърди и при ореха пекан.

Най-благоприятният срок за засаждането е до трайното застудяване през есента – от началото до края на ноември. Топлите зимни дни също са благоприятни. Всъщност това е периода на вече завършения процес на микоризация и засаждане на фиданките в бъдещите трюферии.

Заявки за сезон 2014 г. приемаме до края на м. април. След което може да се разчита на случайно налични количества.